Череша с алени сърца

Нощта беше тъмна, нямаше ни месец, ни звезди, сигурно някой ги беше откраднал и тях. Не се чуваха виковете на децата, които всяка вечер играеха на стражари и апаши или вързваха за опашките на котките тенекии.

На другия ден съседите отляво занесоха на човека един червен петел и казаха, че са го намерили в техния двор, при кокошките. Човекът каза, че не е неговият петел, но те го уверяваха, че е неговият. Оставиха петела и тъкмо си тръгваха, съседите отдясно донесоха един червен петел и казаха, че бил се качил на тяхната черница. До вечерта в двора на човека, който никога не лъжеше, където имаше само една череша, се събраха 11 петли. Големи, червени и важни. Хората ги качиха на черешата и тя стана с единадесет големи алени сърца.

Вечерта мъжете отидоха да пият при бай Милан по случай завръщането на петела и всеки претендираше, че истинският петел е именно този, който е отнесъл той.

А на другата вечер петелът на човека, който никога не лъжеше, се върна. Щастлив, човекът стоеше на двора и връщаше обратно петлите на хората от улицата. Всички се радваха, че петелът се е намерил.

Само аз не знаех какво да мисля за човека, който никога не лъже, защото сутринта го бях видял да купува на пазара един голям червен петел.

(215 думи)

(По Ст. Стратиев)

****

Най-истинска и безсмъртна родина. Народите, както и хората, имат свои биографии. Но техните мащаби са неизмерими. Човешкото съществувание е ограничено по време - животът на един народ се измерва с хилядолетия и тук биографията се нарича история. А истинската история започва с раждането на писменото слово…

Защото дълбоката същина на един народ не лежи нито в земята, която населява, нито във вярата, която изповядва. Повече от всичко друго тя е неговият език.

Езикът - ето нашата най-истинска и безсмъртна родина. Онова невеществено нещо, което обединява милиони единици в една общност, отделя я от другите, излюпва съзнанието, чрез което един народ се превръща в нация.

(102 думи)

(По К. Константинов)