Юнски ден

Долу, в полите, започнаха да цъфтят липите, а дъбовете вече изпущаха възкиселичък клей, който привлича катериците и ги опиянява. Макар че бе началото на юни, листата на дърветата тук бяха млади и горите край хижата имаха съвсем пролетен вид. Долу не беше така. Там горите бяха сочнозелени, вечер изглеждаха маслени, а сутрин, когато първите лъчи на слънцето ги огрееха, ставаха като пухкави губери, толкова плътни, тежки и къдрави, че ме обхващаше безумно желаните да ходя по тях. Там синчецът и теменугата прецъфтяваха, дивите карамфили разпукваха дългите си остри пъпки и показваха пъстрите си роклички.

Смъкнах се в дола, дето се пенеше един поток. Тук бе сенчесто и влажно. Рътлината се пречупва, гърбът тръгва почти хоризонтално. Стигнах едно място, където тя е покрита с мъх. Стъпките ми станаха безшумни, като че вървях по килим. Мъхът е бледожълт, ту оловносив, защото отдолу земята е камениста, с мътен, калночервен цвят, а наоколо гората е закелявяла. Дъбчетата са ниски и така са изкривени, сякаш оттук бе преминал пожар.

(166 думи)

(По Е. Станев)

Щъркел

Той описваше едва ли не десетия си кръг и все му се струваше, че орбитата бавно се смалява. Защо? И на сърцето му ставаше тясно. Навярно затова. Височината на неговото кръжене нито се увеличаваше, нито се намаляваше, а самият той беше все по-близо и по-близо до земята. И все не се движеше. Движеше се небето около него, въртяха се дърветата и хората, които се бяха събрали до къщата на стария Смел.

Миришеше на прегорели от слънцето безсмъртничета.

Щъркелът се беше заселил на явора в градината. И в тиха самота често гледаше притихналата врата. Нещо обречено и тъжно имаше в този поглед, защото всички разбираха: щъркелът никого не чака.

Плачеха слепите прозорци.

Минаваха дни. Минаваха, без да спират. Един от тях загуби в неуютното пристанище малко жълто листо. Щъркелът даже не се помръдна. Само усети под крилете си нечия студена близост.

Човек трябва да посади дърво, да изкопае кладенец, къща да построи. И това му стига за пълното щастие.

(158 думи)

(По Владимир Калоянов)