В Пирин

Хубава е нашата Пирин планина!

Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг, какви зелени долини, какви страшни борови гори, какви дивни хубости!

Лете по ония ти широки пасбища пъплят вакли стада, мучат гойни крави, цвилят лъскаво-влакнести коне, пуснати на свобода, а овчарският кавал пищи някъде, та оглашава долини и усои и весели цяла планина...

А бистри хладни поточета весело скачат от стръмните урви, лъкатушат из миризливите долини и сладко, сладко шумят, сякаш че пеят нещо... Качиш ли се, хе там, на снежния връх, дето се въвира в небето, то ще видиш надалеко и нашироко други долини и планини; и Струма, и Вардар, и красните картини на Македония, а на юг върховете светогорски, зад тях - Бяло море, а погледнеш ли нагоре - ще видиш бога!...

Хубава е, хубава е пустата Ирин-Пирин!

(132 думи)

(По Иван Вазов)

****

Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото - решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му беше много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да казват, че сянката не е хубава, и да си отидат.

Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали по пътя им услужваше със сянката си!

Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка.

(132 думи)

(По Й. Радичков)

Резерватът „Калиакра”

Резерватът „Калиакра” е един от най-красивите кътове по Добруджанското ни крайбрежие, свързан с вълнуващи легенди и исторически събития. Площта му е 53 хектара. При „Калиакра” брегът се вдава като клин на юг в черноморските води, като образува полуостровче, дълго 2 км. Поради красивото си разположение е получило името си „Калиакра” („Красив нос”)...

Живописният нос „Калиакра” е и ценен исторически паметник. Недостъпен откъм морето и защитен с крепостни стени откъм сушата, при някогашната военна техника той е бил непоклатима твърдина, свързана с подвизите на смели войни. Като крепост „Калиакра” е била използвана от траките, македонците и византийците. Силна черноморска крепост е била тя и по времето на цар Иван Александър, както и при болярите Балик и Добротица, които образували самостоятелно княжество, известно с името „Карвунска хора”.

(125 думи)

(По Вл. Попов)

Из „Самодива“

Калина беше на шестнадесет години, слаба, стройна и мила. Наричаха я Пшеничката. Очите й бяха големи и светли, сини като синчец. Лицето й беше меко и нежно, като че слънцето само беше я пазило.

Калина ме погледна трогателно и продължително. Радост и обида се сборичкаха у мене. Усетих, че пропадам, че съм завладян изцяло от това мъничко създание, прилично и на сърна, и на врабче, и на дяволче.

В гората бавно проникваше вечерта. Ние с Калина тръгнахме мълчаливо. Наоколо всичко се спотайваше. Само някъде тревожно и непрестанно гукаше гургулица. Въздухът миришеше на вода и шума. Без да си проговорим нито дума, ние прехвърлихме баира, отдето се виждаха техните колиби, и се спуснахме по каменистата пътека надолу. Запад гаснеше. Душата ми се пълнеше с нещо неизразимо хубаво и се топеше като деня в нежността на тихата, лятна вечер. Калина, Пшеничката, вървеше успоредно с мене и от време на време късаше цветя из храстите. Тя ми се струваше по-хубава от царската дъщеря в приказката. Тя вървеше леко и аз мислех, че с мен върви някакво видение, изскочило от гората да ме изпрати с полска китка.

От тоя ден нататък аз почнах рядко да ходя на лов. Калина Пшеничката стана за мене всичко.

(200 думи)

(По Елин Пелин)