Замъкът

Край град Видин, огледан във водите на тихия Дунав, се намира единственият останал до наши дни български средновековен замък. Това е крепостта „Баба Вида”. Някога наблизо се намирал римският град Бонония, но от него са оцелели само едва доловими развалини.

Строен от българи и по повеля на българи, замъкът-твърдина преживял радостни, но и мрачни дни. Той помни пристъпите на византийци и маджари, на кръстоносци и османски нашественици. През 1262 година прочутият с храбростта си руски княз Яков Светослав влязъл в крепостта и приел титлата „велик господар деспот български”. Пет века след него, към края на осемнайсетото столетие, просветеният, ала самонадеян и дързък Осман Пазвантоглу се обявил за независим владетел на Видинския вилает и направил отчаян опит да възроди империята на дедите си.

Безчет имена и съдби се преплитат в зидовете на замъка. Някои все още се помнят, други прахът на времето е затрупал завинаги. А той все стои - като вечен, несменяем страж.

(153 думи)

(По Херувим Рачев)

****

Петвековното турско робство е дало дълбоко отражение върху народния дух на българина. Това личи и в неговите тъжни песни, и в народното му творчество. Много време слушахме да се повтаря от училищните и професорските катедри, четяхме и в учебниците по литература, и в изследователските трудове на литературоведите, и в списанията, и във вестниците, че поради многовековното робство народът ни не умее да се смее.

А дали това е вярно? Не! То съвсем не отговаря на истината! Самите ние трябва веднъж завинаги да отхвърлим тази заблуда. Иначе нека не ни е чудно, че чужденците я преповтарят, за да ни оскърбяват, и ни натякват, че сме били мрачен народ.

Та кой народ няма тъжни песни? Та нима ние нямаме весели и игриви песни?

Българският народ и в най-критичните и тежки моменти е намирал сили да запази своя национален дух, да се бори, да се смее, да бъде саркастичен и остроумен.

(148 думи)

(По Д. Бърнеков)