Главная Случайная страница


Полезное:

Как сделать разговор полезным и приятным Как сделать объемную звезду своими руками Как сделать то, что делать не хочется? Как сделать погремушку Как сделать так чтобы женщины сами знакомились с вами Как сделать идею коммерческой Как сделать хорошую растяжку ног? Как сделать наш разум здоровым? Как сделать, чтобы люди обманывали меньше Вопрос 4. Как сделать так, чтобы вас уважали и ценили? Как сделать лучше себе и другим людям Как сделать свидание интересным?


Категории:

АрхитектураАстрономияБиологияГеографияГеологияИнформатикаИскусствоИсторияКулинарияКультураМаркетингМатематикаМедицинаМенеджментОхрана трудаПравоПроизводствоПсихологияРелигияСоциологияСпортТехникаФизикаФилософияХимияЭкологияЭкономикаЭлектроника






Легенда за най-високия водопад в България - Скакля





Между девствените борови гори и стръмните скали на Врачанския Балкан може да се види една възхитителна рожба на камъка и водата - най-високият водопад в страната - Скакля. От сто четиридесет и един метра височина „скача“ напролет буйната, бистра вода, за да се разплиска, неукротима, в подножието. През лятото водата намалява, но пръските, падащи вълнообразно надолу по високата отвесна скала, пречупват слънчевите лъчи в приказните цветове на дъгата. Не по-малко красив е водопадът през есента и зимата - цели пет месеца водата му замръзва в най-невероятни и причудливи ледени образувания. „Красив, като легендата за него!“, гордеят се врачани и с радост разказват за това, как прелестният водопад получил своето име - „Скакля“.

Било към края на турското робство. Покрай водопада минала турска потеря. Уморените воини замръкнали в подножието му. Там прекарали нощта. Изгряла златна зората и позлатили първите слънчеви лъчи пенливите и скокливи води тъй, че смаян от тази невиждана хубост, пашата възкликнал: „Машала... Скакля“. Напомнила му омайната гледка за една ханъма от неговия харем, за една ханъма -балканджийка..

Тъй безименният дотогава водопад бил кръстен от турчина с гальовното име „Скакля“.

(181 думи)

(По „Български предания и легенди“)

 

****

В много далечно време имало в Родопите праведен човек, поп, на име Слав. Той бягал от хората, странял от хорските съблазни и крамоли. Затова живеел сам в планината, обличал се с кожи от зверове, хранел се с диви плодове, с трева и шума. Познавал целебната сила на планинските билки и умеел с тях да лекува и най-тежко болни. Планинският здрав и чист въздух му помагал в човеколюбивото дело. Далеч се носела славата на планинеца поп Слав, който можел да излекува тежко болни, да възстанови силите на слабите, да отвори очите им за природната хубост. Много народ се извървял при него, да дири лек за болките и слабостите си. И всички били изцерявани с билкова отвара, с чистия и здрав планински въздух, с благите и кротки слова на родопския отшелник.

Дълго живял поп Слав, дълги години помагал на хората. И от признателност към добротата и лечителството му народът нарекъл планината на негово име „Попславова“ или „Славеева планина“. Но споменът за красивата Родопа живеел в сърцето и душата на народа и трудно се забравял. Затова е останало името Родопа, а на най-високия връх на планината има неголяма поляна, обрасла с дъхава трева, която се казва и днес „Попславова поляна“.

(197 думи)

(Из печата)

 

Date: 2015-09-05; view: 410; Нарушение авторских прав; Помощь в написании работы --> СЮДА...



mydocx.ru - 2015-2024 year. (0.006 sec.) Все материалы представленные на сайте исключительно с целью ознакомления читателями и не преследуют коммерческих целей или нарушение авторских прав - Пожаловаться на публикацию