Родопска сурвачка

В последния ден на годината нашите прадеди донасяли от гората дрянова сурвачка с дъх на планинска свежест. И всички се втурвали да я украсяват.

Скръцвал тежко старият сандък и чевръстите пръсти на баба завързвали с червен конец лъскава паричка на върха. До нея грейвали веселите вълнени цветя на мама. Кака е нанизала гердан от пуканки. Стринка е омесила кравайчета. Бръшлянът също заемал своето място, зиме и лете зелен, както е животът.

И до днес в Родопския край се тачи тази стародавна традиция на украсяването. Родопските сурвачки са особено живописни. Те са или целите накичени с шарена вълна, или пък дряновите клонки са вързани на букет и отрупани с алени, зелени, оранжеви и жълти вълнени цветя, пуканки и сушени плодове.

Сурвачката е символ на здраве, дълголетие, на богата трапеза и знак на поминъка в този край.

(135 думи)

(По Светла Борисова)

Мартеничка бяла и червена

Щом усетела нежния полъх на южняка, българката изваждала от раклата бяла и червена вълна и усуквала прежда. После връзвала шарените кончета на ръчичките на децата, на вратлетата им като герданче, на крачетата, по върховете на цървулите им. На по-големите момиченца заплитала в плитките. Това било за здраве и хубост. С мартенички накичвала агънцата и теленцата. Конци шаренеели и на вратата на кошарата - да се плоди добитъкът и да носи радост вкъщи. Вълнени висулки имали и лозницата, и овошките в градината - все за здраве и сполука.

В тези пролетни дни тръгвали и юначните мъже с хлопки на кръста и с чудновати кукерски гугли и маски по къщите. Те пожелавали едро и тежко жито по нивите, много челяд по домовете.

(120 думи)

(По Лозинка Йорданова)

Мама

Колко много обич и каква сладка нежност има в гласа на мама! Обвивам ръце около шията й, а тя лекичко ме повдига от леглото. Аз съм вече голяма, но тъй хубаво е в прегръдките на мама! Затварям очи и се сгушвам край топлата й шия. Тя отваря прозореца и сноп слънчеви лъчи нахлуват в стаята. Свежият въздух на пролетното утро ме накарва да повдигна клепки и да погледна навън. Нацъфтели са черешите и ябълките. И птички пеят в градината. Из простора се гонят завърналите се лястовички, на двора кътка моята бяла кокошка и пази излюпилите се вчера пиленца... И те си имат майчица! Когато се гушат под крилете й, навярно им е тъй хубаво, както на мене сега, когато съм прилепила лице до лицето на мама.

(126 думи)

(По Иван Василев)