В редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

„Обесването на Васил Левски” – елегия (елегия-лирическо произведение, изпълнено с тъжни чувства); основно чувство – скръб и тъга; образи – родината-майка и загиналият син; алитерация (сходни съгласни се повтарят неколкократно в близко разположени думи)алитерация в стиха: "Гарванът грачи грозно, зловещо"

О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.

"Хайдути" - поема.

"Политическа зима"- фейлетон.

• Иван Вазов

Обща информация: класик на българската литература, патриарх на българската литература, народен поет. Роден в гр. Сопот 1850; Стихосбирки: „Пряпорец и гусла”, „Тъгите на България” 1877, "Поля и гори". Основна тематика в произведенията на Иван Вазов е България и всичко българско:

Родината: „Отечество любезно“(Отечество любезно, как хубаво си ти!), „Де е България“, „На България”; Родния език: „Българският език“, „Родна реч“; Българската природа: стихотворения: „При Рилския манастир“, „Мусала“, „Към природата“ – пантеизъм (сливане, отъждествяване на човека с природата)

Поезия:

"Българският език","Отечество любезно" - стихотворения от стихосбирката"Поля и гори" от Пловдивския период на Вазов

Българският език – възпява красотата на българския език

“Отечество любезно” – възпява Родината

Отечество любезно, как хубаво си ти!

Как чудно се синее небето ти безкрайно!

Как твоите картини меняват се омайно!

При всеки поглед нови, по-нови красоти:

тук весели долини, там планини гиганти,

земята пълна с цвете, небето със брилянти..

Отечество любезно, как хубаво си ти! Хисар, 1882

«Епопея на забравените» - цикъл от 12 оди – «Левски» (първо в цикъла) «Опълченците на Шипка» (последно). Освен „1876” и „Опълченците на Шипка” всички са назовани с имена на герои: „Бенковски,” «Кочо», „Братя Жекови”, „Каблешков”, «Паисий», „Братя Миладинови”, „Раковски”, „Караджата”, „Волов”.

«Опълченците на Шипка»

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;
…. Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
…. О, Шипка! Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът.
…. Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!" (рая – обидное обращение турок к болгарам)
…. кат шепа спартанци под сганта на Ксеркса.
…. Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!"
…. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
… Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
... И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!

Проза

"Под игото"- роман - епопея. Това е първият български роман. Написан е в Одеса. Действието се развива в Бяла черква (романовото название на Сопот) през 1875-1876 г. и отразява подготовката и избухването на Априлското въстание. Бяла Черква не въстава, но Вазов чрез нея показва подготовката за априлското въстание.

Главни герои:

Бойчо Огнянов (Иван Кралича) – революционер;

д-р Соколов – негов приятел и съмишленик;

Рада Госпожина – учителка;

Иван Боримечката.

Други герои:

Чорбаджи Марко, чорбаджи Мичо – русофили;

Чорбаджи Юрдан, Кирияк Стефчов – привърженици на Турция;

кака Гинка, Лалка, Дякон Викентий, отец Йеротей, лудият Мунчо

Героите много често се събират в Ганковото кафене.

Главата "Гост" дава представа за българското патриархално семейство през Възраждането.

Главата "Радини вълнения" разказва за българското възрожденско училище.

Главата "Представлението" за възникването на българския театър.

„Дядо Йоцо гледа”- разказ.

Само дядо Йоцо е споменат с името си.

"Чичовци"- повест: герои: Варлаам Копринката, Иван Селямсъза, Чорбаджи Мичо, Иванчо Йотата, Хаджи Смион, Мирончо. Чорбаджи Марко не присъства в "Чичовци"

„Немили- недраги“ – повест. герои: Странджата - в своята кръчма той приютява българските хъшове /хъшове – български емигранти, които се борят за освобождението на родината си/; Македонски – след освобождението става беден слуга и затова в края на повестта Вазов възкликва: „Бедни,бедни, Македонски, защо не умря и ти при Гредетин!“.

„Една българка“ – разказ. Главна героиня - баба Илийца.
!!! Одата „Левски“ е от Иван Вазов, а елегията „Обесването на Васил Левски“ е от Христо Ботев.
!!! Одата „Кочо“ от „Епопея на забравените“ има и друго заглавие „Защитата на Перущица“.
!!!Разказът „ Една българка “ е от Ив. Вазов, а разказът „ Българка “ е от Иордан Йовков.

• Алеко Константинов – псевдоним Щастливеца. Роден е в гр. Свищов през 1863. Завършва право в Одеса. Работи като съдия и прокурор. Убит е по погрешка при атентат срещу свой съпартиец.

книгата „Бай Ганьо” – е сборник от разкази от две части: „Бай Ганьо тръгна по Европа“ и „Бай Ганьо се завърна от Европа“.

Главни герои: Бай Ганьо – негови неизменни атрибути са бастунът, калпакът, дисагите и розовото масло.

В първата част той тръгва да пътува из Европа с идеята да забогатее от амбулантна търговия с розово масло – комизъм.

Във втората част авторът изразява разочарованието и гнева си, защото Бай Ганьо е станал груб, циничен, арогантен и без морал.

Бай Ганьо е устойчив човешки тип. Характеризира се с практицизъм, ниска култура, примитивна психика. Героят е резултат от определени социално-икономически условия. Той е изключително жизнеустойчив.

Образът живее и извън творбата. Става герой на вицове. Името му става нарицателно
Други герои: Гочоолу, Дочоолу, Данко Хаирсъзина.
„До Чикаго и назад“ – първият пътепис за пътуване извън България. Авторът сравнява българското с чуждото. Изразява възторг и преклонение пред природата (описва красотата на Нигарския водопад) и научно-техническите достижения и се тревожи се за дехуманизацията на цивилизованото общество.

„Пази боже сляпо да прогледа“ – разказ.

Герои: Ристу (Христофор Белокровски) и дядо Петко Белокръвченина – негов баща; консулът.

„Разни хора – разни идели“ – фейлетон от 4 части. В трета част на този фейлетон е описана мечтата на героя (прави се аналогия с Бай Ганьо) да получи като награда за своя „патриотизъм“ Солунската митница и вила /дача/ на Охридското езеро.

• Пенчо Славейков – роден е в гр. Трявна. Той е родоначалник на индивидуализма в българската литература. Заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов образуват литературния кръг "Мисъл", който издава и едноименно списание.

Стихосбирки: "Момини сълзи" (първата); " На Острова на блажените ".

"Сън за щастие" 1907 г. – сборник с лирически миниатюри. Този сборник поставя началото на любовната лирика в българската литература ("Ни лъх не дъхва над полени","Спи езерото","Самотен гроб в самотен кът").

"Кървава песен" – поема. За нея е предложен за Нобелова награда,но внезапно умира през 1912 г. в Италия, а тази награда се дава само на живи творци.

Поезия: „Cis moll” и „Ралица” са от стихосбирката „Епически песни”. И двете поеми са за надмогването физическото страдание и за силата на човешкия дух.

„Cis moll” – философска поема. Заглавието се превежда като: „До диез минор” (музикален термин). Посветена е на творческия подвиг на Бетховен, който е главният герой на поемата.

„Ралица” – поема. Герои: Ралица, Иво, Стоичко Влаха.

Като оназ вечерница в небото,една бе в село Ралица девойка,

и цяло село лудо бе по нея.

…. За Ралица залиташе най-вече Стоичко Влаха, заможен и личен

ерген, един на майка и баща.

…. Но ней сърцето беше дало вест и тегнеше душата й към други;

примамили я бяха со дене на Ива Бойкин ваклите очи

и думите му благи, като ранна роса при пролет. Вреди ли невреда,

че сиромах е Иво!... Двама лика и прилика, един за друг родени -

един у друг залюбени не чудом.

…. Пусни!... Сърцето силом се не зема. Не е то пита, то се не ломи!

…. Мене нейни думи - тебе моя нож! Сърцето, що се не ломи, за мене

ще да е цяло! - и прескокна тойпрез трупа и изчезна в тъмнината.

…. Есента доби тя момчана рожба - радостна сълза

во пороя на скърбите й падна.

….Но в ваклите очи на свойта рожба,когато се тя вгледа и познай

в тях Ива - до сърце си го притисне, и пак оная хубава усмивка

на устните й цъфва, от живота ненадломена - с несломено сърце.

„Ни лъх не дъхва над полени”, „Спи езерото; белостволи буки” са от стихосбирката „Сън за щастие ” (самото стихотворение „Сън за щастие” е лирическа миниатюра)

„Ни лъх не дъхва над полени” – стихотворение

„Спи езерото; белостволи буки” – стихотворение

• Пейо Яворов – истинско име Пейо Тотев Крачолов, роден в гр. Чирпан. Неговият идеал и като поет, и като човек е Христо Ботев. Мина Тодорова и Лора Каравелова са двете жени в живота му,на които е посветена неговата любовна лирика.

Поезия:

«Градушка» - поема за тежкия труд и голямата мъка на селяните. Описват се селските неволи свързани с природното бедствие.

Една, че две, че три усилни и паметни години... Боже,

За някой грях ръце всесилни издигна ти и нас наказа.

… Да беше мор, да беше чума, че в гроба гърло не гладува, ни жадува!

А то градушка ни удари, а то порой ни мътен влече,

слана попари, засух беше - в земята зърно се опече... "

… Преваля пладне. Задух страшен. И всеки дигне взор уплашен,

с ръкав избрише си челото и дълго гледа към небето…

… Върни се облако неверен, почакай, пакостнико черен,

неделя - две... ела тогази,страшилище! А облак лази,

расте и вий снага космата, засланя слънце; в небесата

тъмней зловещо... Милост няма!

…. О Боже!... Трясък оглася планини, полета -

земя трепери... Град! - парчета - яйце и орех... Спри... Недей...

Труд кървав, Боже, пожалей!

«Заточеници» - елегия. Повод за написването е изпращането на група пленени участници в Солунските атентати. Те взривяват няколко важни гради в Солун, за да обърнат внимание на европейските сили за положението на българите в Македония. Атентаторите са осъдени и изпратени на заточение в Подрум кале в Мала Азия. Основно чувство: болка от раздялата с родното. Тема: революционно-патриотична, обичта към родината и родната земя.

От заник-слънце озарени, алеят морски ширини;

в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни...

И кораба се носи леко с попътни тихи ветрове,

и чезнете в мъгли далеко вий, родни брегове!

…. И ний през сълзи накипели обръщаме за сетен път

назад, към скъпи нам предели,угаснал взор - за сетен път

простираме ръце в окови към нашият изгубен рай...

Горчива скръб сърца ни трови. Прощавай, роден край!

Любовна лирика – вдъхновители са двете му любими жени в живота - Мина Тодорова и Лора Каравелова.

„Две хубави очи” - стихотворение от цикъла „Безсъници” посветено на Мина.

Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика – лъчи

Не искат и не обещават те...

Душата ми се моли, дете, душата ми се моли!
…. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли...

Не искат и не обещават те!

Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете...

„Ще бъдеш в бяло” - стихотворение от цикъла „Прозрения” посветено на Мина.

Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина

и като ангел в бяло облекло...

… И с вяра ще разкрия аз прегръдки, загледан в две залюбени очи,

и тих ще пия техните лъчи, ще пия светлина, лечебни глътки.

… Аз бих намерил и тогава даже

обломки, от които да създам нов свят за двама ни, и свят, и храм.

“Стон” – стихотворение от цикъла „Прозрения”. Познато е и със заглавието „На Лора”. Чувствата са любов и страдание, които се преплитат.

СТОН ( На Лора)

„Две души” - стихотворение от цикъла „Прозрения”. Основно чувство: страдание, любовна мъка. Емоционален философски размисъл за същността на човека – за неговата двойствена същност – ангелическа и демоническа.

ДВЕ ДУШИ

Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души:

душата на ангел и демон. В гърди ми те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна и в каменът аз чуя две сърца...

Навсякъде сявга раздвоя несносна и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра навсъде следите ми засипва: кой ги знай?

Аз сам не живея - горя! - и ще бъде следата ми пепел из тъмен безкрай.

«Арменци» (за арменците и геноцида срещу тях).

• Елин Пелин – истинско име Димитър Иванов. Роден е през 1877 г. в с. Байлово, починал на през 1949 г. в София

Разкази:

„Ветрената мелница”, разказ идилия; герои: дядо Корчан – на 70 години, приятел с Лазар Дъбака и дядо на Христина; Христина на 18 години, внучка на дядо Корчан; Лазар Дъбака – на 35 години, млад, красив ерген, надиграва Христина и се оженва за нея. Сюжет: селяните разиграват обичая «Герман» (или «Пеперуда» («Бабочка»), за да измолят дъжд.

„Косачи”, герои: Лазо, който се връща при любимата си Пенка; Благолажът, който разказва приказките за царкинята.

„Задушница”, герои: Станчо и Стоилка; действието се разиграва на гробищата;

«Мечтатели», герои: селският доктор чичо Горан; циганчето Рустем

„На оня свят”, главен герой дядо Матейко от Подуене.

„Андрешко”, герои: съдия–изпълнителят; Станойчо – бедният съсед на Андрешко.

„Занемелите камбани”, разказ от сборника «Под манастирската лоза»

«На браздата», герои: Боне Крайненица; Сивушка – крава; Белчо – Вол

«Гераците» - повест. Герои: дядо Йордан и баба Марга – родители на трима сина; Божан, Петър и Павел – техни синове; Елка – жена на Павел; Захаринчо – техен син; борът – символ на семейната крепост, отсечен в края на повестта.

• Димчо Дебелянов. Роден е през 1887 год. в гр. Копривщица. Пише основно елегии. Поет на съня и на бляна, на спомена за изгубеното патриархално огнище. ("Един убит","Сирота песен" и "Тиха победа" са намерени във войнишкото му съндъче, запазено от ординареца му). Убит при Демирхисар през 1916 г.

елегии:

«Черна песен»,

«Да се завърнеш…»,

«Помниш ли, помниш ли…»

«Спи градът»

«Миг»

«Един убит»

«Сиротна песен»

«Тиха победа».

Сонет (стихотворение от 14 стиха): «Пловдив»

• Христо Смирненски, Христо Димитров Измирлиев е роден през септември 1898 г. в град Кукуш.

Има допирни точки в лексиката със символистите, но не е символист, защото персонажите и героите на неговите стихотворения са от реалния свят. Наричан е поет на големия град. Градът е представен като живо чудовище ("Старият музикант", "Цветарка", цикъла "Зимни вечери"). Другите стихотворения го свързват идейно политическите му позиции и са отнасяни към така наречената "пролетарска поезия"

Поезия:

„Да бъде ден!”

„Юноша”

„Стария музикант”,

„Цветарка”

„Зимни вечери”

• Гео Милев

поемата „Септември”

• Атанас Далчев

поезия: „Прозорец”, „Болница”, „Стаята”, „Къщата”, „Повест”, „Книгите”

• Елисавета Багряна, Елисавета Любомирова Белчева. Родена е в София.

поезия:

„Кукувица”, (стихосбирката „Вечната и святата”). Теми и мотиви: фолклорни представи за неувяхващата женственост; жената като скитница, бездомна и жадна за нови впечатления и преживявания. Образи: кукувицата като символ на неуседналост, жената скитница.

„ Стихии” (стихосбирката „Вечната и святата”) Основно чувство: неудържимост на човешката емоция и стихийност. Теми и мотиви: жената и женствеността като природна стихия. Образи: непокорната жена, представена чрез вятъра, водата и виното.

„Потомка” (стихосбирката „Вечната и святата”). Тема и мотиви: родството, произходът, наследството. Образи: тъмнооката прабаба; земята майка.

„ Вечната ” (стихосбирката „Вечната и святата”). Теми и мотиви: за безкрайността на живота, за неговата непреходност, мотивът за родовата кръв. Образи: жената прародителка, преляла кръвта си в поколенията; вечната жена.

• Йордан Йовков

разкази:

а) "Шибил","Индже","През чумавото" са от сб ."Старопланински легенди"

б)"Албена","Другоселец", са от сб. "Вечери в Антимовския хан". Общото между тях е Добруджа (местност).

„Песента на колелетата” (сб.”Песента на колелетата”), Тема: доброто и красивото като основни ценности, които могат да осмислят човешкия живот и да направят хората щастливи.

герои: Сали Яшар – майстор на каруци (телега), Шакире, Джапар.; доброто и красивото като основни ценности, които могат да осмислят човешкия живот и да направят хората щастливи.

„Шибил”, (сб."Старопланински легенди") Теми и мотиви: юначеството, красотата, предателството, любовта.

герои: Шибил – хайдутин, Рада – негова любима, Велико кехая – неин баща;

„През чумавото”, (сб."Старопланински легенди") Тема и мотиви: пир по време на чума; престъпването на моралните закони изисква жертви.

герои: хаджи Драган, дядо Нейко, Тиха, Рада, Величко Дочкин, Дочка, син на Люцкан.

„ Индже ”, (сб."Старопланински легенди") Тема и мотиви: за неписаните морални закони, управляващи човешкия свят и хармонията в него; за греха и възмездието, за покаянието, душевният прелом и нравственото познание. герои: Индже, Кара Феиз, Кара Кольо, Сяро Барутчията, Пауна (любима на Индже), Гърбавото – неговото останало живо дете, което го убива, Найден, баба Яна, Рада – избягва от Индже заедно със своя роднина Сяро Барутчията, който стреля срещу Индже. Индже от кърджалия се превръща в народен закрилник;

„ Албена ”, (сб."Вечери в Антимовския хан") Тема и мотиви: може ли женската красота да бъде мотив и да оправдае едно престъпление; грехът и опрощението; любовен триъгълник; естетически и етически категории в противоборство. герои: Албена, Куцар, двегодишното им дете, Нягул, Нягулица, дядо Власю, Марин Чокоя.

„ Другоселец ”, (сб. "Вечери в Антимовския хан") Тема: беззащитността и социалната нищета на един чужденец и ограничеността и негостоприемството на домакините. Защитени са християнските ценности, които са над пространствени и национални ограничения.

герои: другоселецът Йов, бай Миал, дядо Иван – богат селянин, кметът Алекси, Стоян, Торашко-каменарят, кметът, полският пазач Илия, Татар Христо.

„ Серафим ”, Тема: обичта към ближния и грижата за него са висша ценност, които могат да ни помогнат да простим и на самите себе си, да спасим душите си.

герои: Серафим, Еню, Павлина, Иван.

• Никола Вапцаров

поезия:

„Вяра”

„Песен за човека”

„История”

„Завод”

„Кино”

„Прощално”

„Борбата е безмилостно жестока…”

• Димитър Димов

романът „Тютюн”, герои: Борис Морев – собственик на тютюнев концерн «Никотиана»; Мария – негова психично болна жена; Ирина – негова любовница, която после му става жена; Павел Морев – брат на Борис; Динко, Лила, Варвара, Шишко – представители на «левите сили» в романа.

• Димитър Талев

„Железният светилник”, роман; герои: Султана и Стоян Глаушеви – съпрузи;

Стоян и Лазар – техни синове, Катерина – тяхна дъщеря;

Аврам Немтур, туркофил и гъркоман, противник на Лазар Глаушев;

Ния – дъщеря на Аврам Немтур и любима (а после и жена) на Лазар Глаушев;

Рафе Клинче – резбар, който прави иконостаса в Преспа. Влюбва се в Катерина Глаушева.

Действието се развива в гр. Преспа (гр. Прилеп, родният град на Талев, е прототип на Преспа).

Това е първата част от тетралогията (4 книги) на Талев: «Илинден», «Преспанските камбани», «Гласовете ви чувам».